Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2009 18:07 - БКП и превратът на 9 юни 1923 г.
Автор: vkolev22 Категория: Технологии   
Прочетен: 6543 Коментари: 5 Гласове:
10



Превратът на Военния съюз и Народния сговор на 9 юни 1923 г. е повратен момент в историята на българската държава между двете световни войни и затова интересът на професионалните историци към него е напълно разбираем. Редом със сериозните дискусионни въпроси за характера на властта, установена след преврата, за политическия състав на правителството, а и странния спор за характера на режима при евентуална победа на въоръжената съпротива срещу деветоюнците (т, нар. Юнско въстание), съществуват немалко факти от изключително значение, които са широко известни и се смятат за напълно установени. Един от тях е позицията на неутралитет, заета от БКП-тесни социалисти (секция на Третия Интернационал).


В първия документ на ЦК на БКП - "Позив към работниците и селяните България", превратът се определя като "въоръжена борба между градската и селската буржоазия" и се призовават трудещите се да не се месят в нея, за да не "си горят ръцете в огъня и да вадят кестените за други, за своите експлоататори и потисници". Очевидно се имат предвид и двете страни, както и в резолюцията на Партийния съвет от началото на юли с.г. Поради съществуващата в БКП завидна партийна дисциплина, изследователите приемат тази постановка за изпълнена по принцип. Затова след получаване на известната телеграма на Тодор Луканов, комунистите се оттеглят от съпротивата срещу преврата. Това описание на събитията с анализ на причините и същността на неутралитета, от позициите на марксистката революционна класова идеология е представено в почти всички научни изследвания. Голямо внимание се обръща и на преодоляването на неутралитета и възприемането на курс към въстаниe под натиска на Комунистическия интернационал.

Тук и там в изследвания и спомени се промъкват отделни факти, които говорят против нея, но те обикновено са отричани като "подла лъжа". Въпреки това, запазените поверителни шифровани доклади на окръжните управители до Вътрешното министерство от края на юни 1923 г„ говорят в полза на "лъжата".

Още в деня на преврата, когато земеделските отряди обкръжават Плевен под ръководството на сваления земеделски министър Александър Оббов, заместник-началникът на Генералния щаб на армията от София телеграфира на подполковник Никола Стайчев в Плевенския гарнизон, че "има разбирателство с комунистите". Това споразумение скоро се материализира в телеграмата на организационния секретар на ЦК на БКП Тодор Луканов. Тя фактически е съставена с участието на новия вътрешен министър полковник Иван Русев. Той с министерския си автомобил отвежда Т. Луканов в завзетата от военните сграда на Централна поща и осигурява предаването на телеграмата в провинцията. По спомени на участници в акцията в Плевен, местният ръководител на комунистите Асен Халачев разговаря по телефона с Т. Луканов и лично се уверява, че телеграмата не е фалшификация на властта.

По същия начин са възпрени комунистите от конфликта в Пловдивско, където окръжният секретар на БКП Пенчо Савов, придружен от двама офицери, обикаля окръга и нарежда да не се помага на земеделците. Това се повтаря от Коста Ципоранов, който съвместно с офицери обикаля Старозагорско, Казанлъшко и Новозагорско. Във Врачанско инициативата за контакти с местните органи на новата власт идва от председателя на местната партийна организация Атанас Стоянов и от окръжния агитатор Гаврил Генов, които по  телефона и  чрез обиколка  из  окръга,  съпроводени  от офицери, нареждат на своите съпартийци по места "да не вземат страната на дружбашите". Същото се повтаря от Асен Халачев в Плевенско и др. Според окръжните управители през юни 1923 г. комунистите повсеместно се държат "коректно" и "лоялно спрямо новото управление", а окръжният управител в Русе съобщава, че те "посрещат падането на дружбашкия режим с нескрита радост. Видни комунисти донесоха официално за извършени престъпления и насилия от дружбашите особено по изборите" и дори налагат арестуване на земеделските водачи в града.

По сведение на окръжния управител комунистите "в Лом и Видин са действали съвместно с военните за провалянето на стария режим". Там, както в Плевен, в Ловеч и другаде те участват и в организираните от новата власт "милиция", "гражданска гвардия" ил и "" шпицкоманди" за бор6а срещу земеделците. Неслучайно на много места в страната комунистическите функционери са пленявани от съпротивляващите се на преврата членове и симпатизанти на БЗНС, които виждат в тях свои противници.

На обвиненията на социалдемократическия орган "Народ", че комунистите предлагат съдействие на Александър Стамболийски срещу превратаджиите, комунистическият "Работнически вестник" реагира "с възмущение" и уверява, че "дори мисълта да се помага на същия е изключена". В Габрово, а и на много места в страната, партийните комитети на БКП отхвърлят предложенията на ръководствата на земеделските дружби за общи действия.

Особено показателни са случаите в три града - Пловдив, Плевен и Лом. По сведения на Васил Коларов, в Пловдив командирът на една военна част /пионерна дружина/ известява на Окръжния комитет на БКП за началото на преврата и предлага да постави своите войници под ръководството на комунистите, но е отпратен да изпълни получената заповед. В Плевен Асен Халачев дава съгласие за сътрудничество с новата власт пред окръжния управител, началника на гарнизона и пред местните лидери на останалите партии, а по-късно многократно преговаря с военните, за да получи оръжие от казармите и новата власт да потвърди комунистическото управление в общината. Комунистите сами искат да поемат охраната на отделен сектор от отбранителните линии в града и помагат на военните да спрат настъплението на земеделците и "разграбването на града". При съдебния процес срещу участвалите в събитията комунисти, наетите от ЦК на БКП адвокати, с основание поддържат именно това обяснение за събитията - съгласувани действия на комунистите и военните срещу съпротивляващите се на преврата селяни. В Лом в нощта на преврата комунистите са готови да отблъснат нападението на въоръжените земеделци срещу града. По доклад на Видинския окръжен управител: "В Лом комуниста - кмет Кр. Пастармаджиев дава в услуга на войската общинските кола и коне и служещите в общината комунисти са взели участие в борбата срещу дружбашите в деня на свалянието им от власт, които се опитваха да възстановят стария ред". Същият комунистически функционер лично заплашва комунистите от Кнежа с арест при съпротива срещу новата власт.

Тези факти добре разкриват характера на обявения неутралитет - "истинския смисъл на деветоюнската тактика", по думите на В. Коларов. Именно според генералния секретар на Третия интернационал "тактиката на 9 юни не беше само едно изчакване на събитията, както обясняваха нейните защитници, а едно възпиране" /курсив на В. Коларов/. Нужно е да се отбележи, че новата власт също се държи напълно коректно с БКП. За това говорят честите срещи между управляващите и ръководни дейци на Комунистическата партия. Тези  връзки  са  отразени  и  в  многобройни  интервюта, излезли в чуждата преса. Единствените опасения произтичат от дейността на "чуждестранните комунисти"", т . е. на дейците, о6вързани с Комунистическия интернационал.

Контролираните от комунистите местни органи на властта са разпуснати едва на 12 септември 1923 г. с известната заповед на вътрешния министър, след като подготовката за въстание е напълно разкрита, Когато генералният секретар на Коминтерна В. Коларов нелегално минава границата и затова е арестуван от местните власти, той е освободен по нареждане на правителството, а при повторното му арестуване е отново освободен от централната власт. Същото става и при задържането на Георги Димитров. Частните случаи на натиск срещу дейци на БКП до 12 септември 1923 г. са резултат от престараване на отделни местни власти и не надхвърлят натиска и срещу дейци на партии, обявили се в подкрепа на правителството на професор Александър Цанков - социалдемократи, радикали и демократи.

Именно за да си осигури поддръжката на БКП, кабинетът предприема мерки, към които ЦК на комунистите е твърде чувствителен. Те се свеждат до пряко субсидиране на партията им от властите чрез държавния бюджет. В средата на юни 1923 г. правителството постановява ревизия на оборотните кредити по прехраната, отпускани от земеделското управление на големите градове. Отсрочка при връщане на кредитите може да даде само Дирекцията на държавните дългове. Въпреки това, ръководената от комунисти Плевенска община, където те са оказали решително съдействие при укрепване на новата власт, получава изключителна привилегия. Погасяването на нейните неголеми задължения - под 2 млн. лева, е разсрочено до 1927 г. от Министерския съвет.

С XIX Постановление на Министерския съвет от 31 август 1923 г. комунистическата кооперация ""Освобождение" получава безплатно от държавните мини в Перник 20 хиляди тона въглища, които да продаде в столицата. Там се очертава остра криза за отоплителни материали през наближаващата зима и цените им нарастват неимоверно. По средни пазарни цени за София за 1923 г. приходът от тази търговска операция възлиза на кръгло 8 милиона лева. С XXII Постановление на Министерския съвет от същата дата заедно с други три кооперации, "Освобождение" получава под гаранция на държавата от Българска Народна Банка чрез Българска Земеделска Банка и Българска Централна Кооперативна Банка, при изключително изгодна символична лихва, кредит от 4 милиона лева за закупуване на брашно за продоволствието на София. По спомени на един от министрите, БКП е субсидирана от новото правителство чрез своята кооперация в размер на 6 милиона лева.

Добрите отношения между военните и комунистите намират своето логично обяснение в новата политическа обстановка в страната,. Още при поемане на управлението правителството обявява, че ще зачита конституцията и ще проведе избори. След разгрома на БЗНС, в който БКП активно участва чрез своя "неутралитет", тя остава най-голяма парламентарна сила. При избори нейното участие във всички изборни институции ще нарасне значително. Най-смелите прогнози говорят и за овладяване на властта по парламентарен път. Именно за избори настоява партийният орган "Работнически вестник" в почти всеки свой брой след преврата. Дори повечето от прословутите "единофронтовски статии" на Георги Димитров пропагандират идеята за Единен фронт именно с оглед на избори. Към това е насочена и програмата на Единния фронт, публикувана в печата. За избори призовават и всички решения на централните управителни тела на Комунистическата партия, а и нейните секретни документи, където се нарежда на окръжните и околийските комитети да организират кампания с протести и искане за избори.

Тази политическа линия на комунистите след преврата в голяма степен се дължи и на силно изострените отношения между БЗНС и БКП след декември 1922 г. От една страна важна роля играят предстоящите в началото на 1923 г. окръжни, общински и парламентарни избори, където основен противник на земеделците са комунистите. Конфронтацията се засилва още след като на заседанието на Партийния съвет на БКП през януари 1923 г. е възприет лозунга за създаване на работническо-селско правителство, издигнат от IV конгрес на Комунистическия интернационал през 1922 г. Този лозунг е успешно оборен от Райко Даскалов на страниците на официоза "Победа" от позицията на съсловната идеология и това изостря враждебните отношения между двете най-големи български партии. Силовият характер на конфронтацията между тях дава основание на парламентарната група на БКП в новото XX ОНС да внесе интерпелация, в която охарактеризира управлението на Ал. Стамболийски като: "бесен реакционен поход на преследвания, арести, насилия,, побоища и кървави нападения против селяните и работниците, борещи се под знамето на Комунистическата партия". По страниците на комунистическия печат изобилстват материали със заглавия: "Терора вилнее", "На борба срещу дружбашката реакция", "Терорът срещу Комунистическата партия", "Хайката срещу калагларските другари", "Побоищата в с. Долна-Бешовица, Врачанско", "Дружбашко-блокарски вилнения" и др. Тези квалификации с обвинения във фашизъм стават популярни и в съветската преса.

В така очертаната обстановка специфичният характер на тактиката на БКП по време на преврата е съвсем логичен, но се налага още един въпрос: Дали промяната във властта е заварила неподготвено комунистическото ръководство или то е знаело за него?  В   изследванията,  а  и  в  повечето  извори,  мнението  е единодушно и  категорично - ЦК на БКП не знае нищо и е изненадан от правителствената промяна на 9 юни 1923 г. Изложените дотук факти говорят, макар и непряко, no-скоро за обратното. В спомените си В. Коларов със задоволство обяснява перфектната мрежа на  Комунистическата партия  във военните  среди. Тя следи всяка идея за преврат и многократно предупреждава земеделците за готвените заговори. Така е разгромен и т. нар. Врангелов заговор през пролетта на 1922 г.

По-многозначителен е един друг факт. Добре известно е, че първите вестници след преврата излизат на 11 юни 1923 г. Тук не правят изключение дори органите на партиите, подкрепящи новата власт, които чрез вестниците си нареждат на своите привърженици да подкрепят новото правителство. Едва на 11 юни, в понеделник излизат и информационните вестници, които съобщават за правителствената промяна.  На същата дата излиза и органът на превратаджиите вестник "Слово" и даже Държавен вестник, който в притурката си обнародва указите за кабинетната промяна. В деня на преврата - 9 юни, се появяват само органите на Обединената народнопрогресивна партия - сутрешният "Ден" и вечерният "Мир". В "Ден" няма нито дума за акцията, за която той очевидно нищо не знае. Едва в "Мир" се появяват първите материали, посветени на преврата. Те учудващо напомнят на първите съобщения в съветската преса, чиито автори са видни български комунистически функционери.

Изключение в това отношение прави органът на БКП "Работнически вестник". Неговият пети брой излиза както винаги редовно на 9 юни 1923 г. Той трябва да разпространи споменатия в началото "Позив към работниците и селяните в България" на ЦК на БКП за неутралитет и нареждането трябва да стигна до всички комунистически партийни организации. Вестникът е сутрешно издание, а самата технология на неговото изработване не позволява отпечатването му, ако не е влязъл в печатницата най-късно вечерта на 8 юни. В такъв случай позивът на ЦК на БКП трябва да е готов още по-рано. Той прави впечатление с традиционно добрата си стилова  редакция  на  грижливо  подготвен  документ.  Но  тогава гласуването му  от ЦК  на БКП  е станало  най-късно на 8 юни след обед. Тази съпоставка очевидно говори, че комунистическото ръководство знае за готвения преврат и предварително заема становище по него. Неслучайно то е известно на окръжните ръководства на БКП още на самия 9 юни и те разполагат с предварителен план за действие.



Тагове:   БЗНС,   БКП,


Гласувай:
10
0



1. tota - БКП и превратът на 9 юни 1923 г.
08.06.2009 20:18
Интересен прочит на това отминало събитие и интерпретация ...Изнесените нови факти отново потвърждават, че в стремежа към властта всичко e допустимо ...Но, за България отново прозира максимата "разделяй и владей" и още пътят към властта се подготвя от задкулисните играчи ...Жалко за обикновените хора ...
цитирай
2. inspecteur - ...
06.07.2009 20:33
One may demand of me that I should seek truth, but not that I should find it.
цитирай
3. ulian - Привет от Юлиан Митев
05.11.2009 15:57
Полезен и интересн текст. Особено ме впечатлиха осветените от вас парично-финансови взаимоотношения на власт и опозиция. Спомням си, че "на времето" тези факти се учеха по съвсем друг начин. Ю.Митев.
цитирай
4. boristodorov56 - Кой ли ги знаеше това преди?
18.05.2010 15:09
Тези неща се криеха,
а историята се нагласяше както им беше удобно на комунягите.

Смешен е факта на лозунга: "Помни 9-ти юни, пази – септември!".
Убийствено манипулативен - дори Никола Петков го е разирал - постфактум.

цитирай
5. zlokuche - Добре проучено и добре написано.
22.11.2010 01:08
Добре проучено и добре написано. За публикацията в "Разбойническо Дело" относно преврата - учителят ми по история в гимназията винаги повтаряше, че превратите в България винаги са ставали по едно и също време на деня - в малките часове на утрото, защото повечето вестници вече са дадени за набор. Всеки мислещ ще събере 2 и 2 и ще се усети, КОГА е писана статията.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vkolev22
Категория: История
Прочетен: 272131
Постинги: 27
Коментари: 193
Гласове: 7954
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930