Предизборната кампания за ХІХ ОНС през март 1920 г. извежда на преден план в политическите борби една нова идея, чийто инициатор е ръководството на домогващия се до самостоятелната власт БЗНС. Това е идеята за създаване на комунистически общества в България чрез принудително обобществяване на собствеността на привържениците на БКП и административното им организиране в обособени комуни в рамките на съществуващите населени места. Лидерът на съюза, министър-председателят Александър Стамболийски доразвива тези възгледи с идеята за събирането на всички български комунисти в Бургаските блата, където да им се създаде възможност да си организират «комунистическо царство» като приложат на практика идеите си. По нареждане на министъра на земеделието и на държавните имоти Райко Даскалов се изработва специално окръжно. То конкретизира общите идеи като възлага на селските кметове да имат готовност за прилагане на законопроекта след приемането му от бъдещото Народно събрание. Допълнението на министър Даскалов за предстоящо изселване на комунистите в Съветска Русия получава широко разпространение в селските райони.

След приключването на изборите не са направени никакви нови стъпки, а професионалните историци и досега не могат да открият следи от подобно законотворчество. Затова подхвърлената идея се разглежда само като средство от арсенала на предизборните борби между земеделци и комунисти в края а следвоенната криза.

          #          #          #

В обстановката на поредица изборни кампании в началото на 1923 г. (за окръжни, общински и парламентарни избори) идеята за нанасяне удар срещу БКП получава ново развитие. През март 1923 г. в земеделското ръководство се обсъжда идеята за гласуване на Закон за защита на държавата и за забрана на БКП, както това става в началото на месеца в Чехословакия със  Закона  за  защита  на  републиката.  Близките примери от Сърбо-хървато-словенското кралство и от Румъния също насочват към  подобно разрешаване  на проблема с комунистическата опасност. Постепенно в правителството се връщат към старата идея от ранната пролет на 1920 г. за комунизиране на имотите на членовете на Комунистическата партия. Първите слухове за това идват от официоза "Земеделско знаме", който още на 3 април подхвърля подобна възможност. Тя е развита подробно от министър-председателя Ал. Стамболийски в голямата му предизборна реч от балкона на Външното министерство на 10 април. Наричайки гласоподавателите за комунистическите листи "безстопанствени добичета", той развива няколко основни елемента от законопроекта в откровено пропаганден стил с оглед наближаващите законодателни избори. В този смисъл той е рекламиран и в официозната земеделска преса.

Опозиционните партии също възприемат тези идеи от речта на Ал. Стамболийски като част от предизборната кампания. Органът на пряко засегнатата БКП ги нарича последователно "плитка и глупава шашарма". Подобна характеристика има и в официалните позиви на ръководството на комунистите преди парламентарните избори: "Такава една просташка шашарма и плитка маневра е и разгласяваният от дружбашките първенци "законопроект за отнемане земята на комунистите". Подобна оценка е направена дори на Окръжно  No  4390  от  8  април  1923  г.  на  Министерството  на вътрешните работи и народното здраве, което конкретизира намеренията на правителството. Вероятно повлияни от тази линия, изследователите на периода също търсят единствено предизборна и пропагандна насоченост на една твърде конкретна идея. Аналитичният поглед върху окръжното и върху самия законопроект, обаче подсказва по-скоро сериозните намерения на земеделското ръководство за разправа с Комунистическата партия.

Предписанието до окръжните управители и околийските началници в Царството и до българските легации в чужбина заявява, че приложеният към него законопроект за комунистическите общества в България ще бъде внесен за гласуване още в първата сесия на XX ОНС. На правителствените функционери е наредено да му се даде най-широка гласност из всички "общини и села" в околията, като веднага се състави специална комисия, която да подготви прилагането му,. Тя трябва да се състои от общинския кмет, председателя на местната земеделска дружба и председателя на общинската комисия по трудовата поземлена собственост. Те трябва "веднага да започнат съставянето на списъците на комунистите, които ще трябва да влезнат в комуната и от кого какви имоти следва да се конфискуват". Императивността на тези мерки е подсилена със съобщението, че във Вътрешното министерство вече е назначена комисия, която работи върху Правилника за приложение на бъдещия закон. Окръжното завършва с повторно настояване за бързо изготвяне на списъците, "за да може закона no-скоро да се приложи и всичката подготвителна работа навреме да се извърши". В подобен конкретен дух са и наставленията на околийските началници до общинските кметове.

Самият проект на "Закон за комунистическите общества в България" се състои само от 6 члена. Тъй като е трудно достъпен и на практика е неизвестен на по-широката публика, ще го цитирам изцяло, както е запазен в архивния фонд на Самоковското градско общинско управление:

"Закон за комунистическите общества в България

чл. 1. [Във] Всички български села, в които има повече от 10 избиратели комунисти, се строява комуна, като се конфискуват за обществена полза всички движими и недвижими имоти на привържениците на комунистическите идеи и партия.

чл. 2. Конфискуването на добитъка, къщите и земите с цялата покъщнина и стопански потреби се извършва от местните селски комисии на трудовата поземлена собственост.

чл. 3. Комунистите се управляват от местните съветски власти, състоящи се от един представител на общинския съвет в селото, един представител на правителството и трима избрани от комунистите, като измежду децата, жените и мъжете не се прави разлика.

чл. 4. Имотите се конфискуват само на привържениците на комунизма, комуните се състоят само от семействата, на които имотите са конфискувани и от тия, които са привърженици на комунизма. Ако има братя или синове от някои семейства да принадлежат на комунистическата партия, то от тези семейства: се конфискува всичко, което им се пада по закона за наследствата и се предава на комуната.

чл. 5. Всички хора в комуната живеят на общи начала и при равни условия, тъй е така, както ги настани местната съветска власт. Те работят през определеното време на групи под команда и получават храна, дрехи и други потреби само чрез купони от магазина на комуната. Който злоупотреби със средства на комуната и почне да яде и живее по-друго от определеното за всички в нея, се застрелва на публично място.

чл. 6. Настоящият закон се прилага с един правилник за подробностите му, в който в точ се спазват принципите и методите в Русия.

Приложението му започва 6 месеци слад гласуването на закона. Дотогаз трябва да бъдат приготвени списъците на комунистите в селата и на техните имоти. "

Законопроектът, сам по себе си, разкрива красноречиво замислите на земеделското ръководство за, разправа с комунистическото движение, но и едно доста елементарно и наивистично виждане за същността на съветската власт и на комунистическата организация на обществото. Ангажирането на общинската администрация, на комисиите по трудова поземлена собственост и на представителите на правителството, ясно показват неговия прагматичен, а не пропаганден характер. За същото говори и идеята за бъдещ Правилник за прилагането му, в духа на съществуващата в страната управленска практика. Земеделското управление, вярно на принципите си да търси чисто национален български вариант при решаването на важните за държавата и обществото въпроси, подхожда по този начин и към комунистическото движение. Не е възприет традиционният европейски модел на забрана на революционните прояви на комунистическото движение, а се търси национален път за решаване на проблема в духа на вече стореното от кабинета на БЗНС. Сходен характер имат и други мерки на режима, които дават основания на някои изследователи да виждат в него начални прояви на авторитаризъм.

Вече след парламентарните избори в края на април 1923 г. Ал. Стам6олийски възлага на вътрешния министър Христо Стоянов дa изработи мотивите към законопроекта и да го подготви за внасяне още в първата извънредна сесия на новото XX ОНС. В изявленията на министър-председателя внасянето на законопроекта се мотивира с успеха на земеделските реформи и с кризата на съветския режим в Русия, които са предизвикали криза, в БКП. Затова бъдещият закон "ще бъде приложен с най-голяма строгост във всички онези села, гдето комунистите имат надмощие, а след това и в другите. Вие ще видите, че няма нито да се шегуваме, нито да, се церемоним с тях." Подобна участ премиерът очертава и за анархистите: "Мене ми се ще да намерим едно кътче, един вид като концентрационен лагер за анархистите в България, гдето да ги съберем всички и да ги оставим да се устроят така, както сами желаят. По всяка вероятност и с този въпрос ще се занимае Министерският съвет, а след това и камарата." Със свойствената си склонност да търси потвърждение на природните закономерности и в социалното развитие, той добавя, че "Крайните идеи са нещо като душевните болести. Поради това хората не бива нито да се преследват, нито да се убиват. За да се изцерят, те трябва да се поставят при най-благоприятни условия, а тези условия са приложението в малък мащаб на техните идеи, програми и разбирания".

Решимостта на правителството на БЗНС да проведе своите оригинални идеи за неутрализиране на комунистическото движение в страната са широко коментирани и в чужбина, особено в страните на Антантата. Още в края на април лондонският "Таймс" се изказва одо6рително за подготвяния законопроект. В началото на май и влиятелният букурещки ежедневник "Диминяца" предрича добри резултати при прилагането на идеята за комуните. Там се прави съпоставка с италианския опит от 1920 г., когато се позволява на работниците да управляват фабриките (т.нар. италианска стачка), което има тежки последици за влиянието на комунистите в страната. Подобно мнение има и италианският вестник "Газета порана". В края на май и парижкият "Журнал де Деба" се отзовава положително, като изтъква аналогии с неуспешния край на теократическите комуни на йезуитите в Парагвай.

Именно в края на май 1923 г. и ръководството на БКП за пръв път се отказва от постановката за пропагандния характер на законопроекта за комунистическите общества в България и съзира непосредствена опасност. В интерпелацията на комунистическата парламентарна група се изразява открита тревога от продължаващите практически стъпки на земеделския кабинет за прокарване и прилагане на идеите за комуните: "Околийските началници и селските кметове са съставили списъци на комунистите в селата, на които ще се отчуждават имотите и ще бъдат принудени под страх от смъртно наказание да живеят под режима на тоя изключителен закон, който правителството ще прокара в новата камара».

            #          #          #

Поради преврата на Военния съюз и Народния сговор на 9 юни 1923 г. внасянето и приемането на законопроекта за комунистическите общества в България не се осъществява. Кратката двадесетдневна история на XX ОНС е изпълнена с политически сблъсъци, а не със законотворческа дейност. Безрезултатно завършват и намеренията на ръководството на БЗНС за ограничаване на комунистическото движение в страната. Това се удава на новите управляващи, които използват както силовите удари чрез армията, полицията и гражданската гвардия, така и възприетия в европейските страни подход за законодателна забрана. Въпреки това историята на този нереализиран законопроект е добра илюстрация за намеренията на земеделското правителство, открито формулирани в програмната статия "Въпроса на деня" на официоза "Победа" от края на март 1923 г.: "Сигурното обаче е едно: в общ строй или по групи ще дефилират легионите на нашата опозиция, марша който ще им се свири, ще бъде погребалния марш, но не от Шопен, а от Шопа".

След като земеделското правителство е отстранило десницата от политическата сцена (либералите чрез Третия Държавен съд през 1921 г., а просъглашенските партии чрез започналия Четвърти Държавен съд през 1923 г,) , идва ред и на левицата - на комунистите и на анархистите, В представите на земеделските водачи идеалният политически ландшафт на страната трябва да се състои от четири партии, представители на обществените съсловия - БЗНС на селяните, БРСДП (обединена) на работниците, Занаятчийската партия и Радикалната партия на свободните професии и интелигенцията. Той би гарантирал безкрайното земеделско управление по-сигурно от промените в изборното законодателство, които само го допълват.