Прочетен: 10229 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2009 16:15
Външнополитическите събития през 1941 г. оказват сериозно влияние върху развитието на българската политическа система и върху обществените настроения в страната. Присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., отстъпването на българска територия за агресивните планове на Оста при атаките на Вермахта срещу Гърция и Югославия в началото на април с. г., образуването на „Обединена България" в края на същия месец, нападението на Третия райх срещу Съветския съюз на 22 юни и съпровождащите ги драматични вътрешнополитически промени, свързани с оформянето на три ясно разграничени опозиционни крила - демократичното, комунистическото и прогерманското, предизвикват силен обществен резонанс и въвличат нови лица и групи в политическия живот на страната, поставен в рамките на безпартийния авторитарен монархически режим. Повечето от тях пряко или косвено мотивират вътрешнополитическия си избор с влиянието на колосалния сблъсък между враждуващите Велики сили и с перспективата да реализират от него определени изгоди. В условията на Втората световна война следването на „високите" политически модели на големите държави се възприема като нещо естествено и целесъобразно. Както добре проучената история на българското комунистическо движение, така и на демократичната опозиция логично се вписват в тази закономерност1.
В тази обстановка в края на ноември 1941 г. в столицата се оформя един нов кръг със скромни политически възможности, но с голям потенциал с оглед на положението в страната. На 1 декември с. г. 17 души решават да поставят отношенията си на формална основа и учредяват нова организация - Кръжок на приятелите на националсоциализма в България. Декларираната идея е в академичен и теоретичен стил „да се разглеждат новите социални учения от политико-философско гледище". Претенциите за академизъм обаче бързо рухват при наблягането на „националсоциализма, който напоследък е в кървава бран за преустройството на света и постепенно се налага над другите полити-ко-философски идеи". Желанието за обществен отзвук личи особено ясно от приетия още в първото заседание организационен Устав, който „да бъде веднага представен пред МВР за утвърждение съгласно Наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдруженията"2.
За разлика от първото поколение подражатели на нацизма от средата на 30-те години на XX в., основали злополучната Националсоциалистическа българска работническа партия3, техните последователи подхождат към идеята си по-тихо и скромно и може би затова техният опит за оформяне на ново нацистко организационно ядро в политическия живот на страната остава незабелязан от съвременниците им и от българската историческа наука. Известно влияние върху „приятелите" вероятно оказва и активизиралият се в самия край на 30-те години бивш злополучен български фюрер Христо Кунчев. Той издава серия брошури с пропаганден характер, възхваляващи италианския фашизъм и националсоциализма и остро атакуващи евреите, масоните и комунистите4. С тях се опитва да възстанови шансовете си за политическа или управленска кариера.
Две седмици по-късно, на 14 декември 1941 г., ръководството на Кръжока изпълнява настоятелната молба на основателите и изпраща по два екземпляра от Учредителния протокол и приетия Устав в Централното управление на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) за утвърждаване. Очаква се „бърз и благоприятен отговор". Заявлението е получено четири дни по-късно5.
Уставът на новата организация е кратък и стегнат и се стои от 15 члена, организирани в 7 раздела. В много отношения той следва опита от обичайните учредителни документи на българските политически формации от междувоенния период. За разлика от съответния Устав на Националсоциалистическата българска работническа партия от май 1932 г., той е конкретен и точен и не предизвиква резерви или колебания във Вътрешното министерство.
Седалището на Кръжока на приятелите на националсоциализма в България е в столицата София. Като основна цел учредителите си поставят изучаването на нацизма и другите сродни нему социални учения от политико-философско гледище". За това те планират активна образователна и пропагандна дейност - изнасяне на беседи пред членовете на Кръжока и популяризиране чрез печатни издания. Поне в началото определено предимство се дава на устното слово, като се предвижда привличане на външни лектори - „видни познавачи на новите социални учения"6.
За членове на Кръжока ще бъдат избирани само „младите родолюбиви българи" с подчертан интерес към нацизма, а броят им е ограничен и се определя от управата на организацията. Желанието за зат вореност и доброволният отказ от привличане на по-широк кръг поддръжници се дължи както на опасенията да не се попадне под ударите на антипартийното законодателство, така и на стремежа към елитарност и ограничаване на възможната вътрешна конкуренция между съмишлениците.
Ръководството на Кръжока е поверено на тричленен Управителен комитет, състоящ се от председател, секретар и касиер. Във финансово отношение той се отчита на тричленен Контролен съвет в състав председател и двама членове. Мандатът на двата органа е тригодишен и те се избират на редовно общо годишно събрание. Едновременно с това в определен ден всяка седмица се свиква редовно събрание, което има работен характер. В духа на обичайната практика общите годишни събрания са редовни и извънредни. Първите се свикват от Управителния комитет всеки последен месец на годината за нов негов избор или за промени в състава му, за изменяне на Устава и за решаване на различни спорни въпроси. Извънредните общи събрания могат да бъдат свикани от Управителния комитет, Контролния съвет или от две трети от членовете за решаване на спешни въпроси или възникнали спорове. Предвижда се съставяне и приемане на 4 допълнителни правилника - за вътрешния ред, за реда на беседите, за събранията и за избора на ръководните органи.
Доста подробно и внимателно са описани материалните постъпления на Кръжока. Той се издържа от „свои собствени средства", идваши от редовен месечен членски внос, определен от самите членове на основата на техните моментни материални възможности; от приходи от продажбата на печатните издания на организацията и от дарения н „насърчения". В случай на ликвидация на Кръжока, всички налични средства се предават на разположение на Вътрешното министерство .
Тъй като организационните документи на Кръжока на приятелите на националсоциализма в България отговарят на формалните изисквания на Наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдруженията, Бюро „Дружества" при Централното управление на МВРНЗ започва проверка на благонадеждността на членовете - учредители от 2 февруари 1942 г. Тъй като полицейските данни са точни и пълни, те дават своеобразен социологически разрез на тези социални типове и слоеве в България, които се стремят да обвържат съдбата си с учението и практиката на нацизма и да го пропагандират на родна почва. В много отношения те социално кореспондират с основателите на Националсоциалистическата българска работническа партия от 1932— 1934 г.
За председател на Управителния комитет е избран Борис Ив. Стефанов, за секретар - Борислав П. Недков, и за касиер - Михаил Б. Гюлеметов. В Контролния съвет са избрани Васил П. Сиромахов - председател, и членове - Михаил П. Лалов и Иван К. Манов. Като професионален статут те се самоопределят съответно: чиновник, студент, адвокат, архитект, инженер и отново адвокат. Очевидно става дума за интелигентни хора, получили или на път да получат своето висше образование, реализирали се сравнително успешно в професионално и обществено отношение. Подобна картина се получава и от общата маса на 16 от 17-те членове - учредители: сред тях преобладават чиновниците, учителите, адвокатите и студентите, но има още търговец, православен свещеник, журналист, архитект и инженер. От домашните им адреси личи, че всички те живеят в самия център на града. Най-младият е едва 21-годишен, а най-възрастният - на 31 години8. Поради ниската си възраст повечето от тях са неженени и неучаствали в политическите борби преди забраната на политическите партии от юни 1934 г. Единствено несигурни данни има за политическите пристрастия на един от тях - сред основателите на Младежкия съюз „Отец Паисий"9. Очевидно силната ангажираност с националната идея, избуяла след националното обединение от април 1941 г., е една от основните предпоставки за сближението между „приятелите". Съчетаването й с националсоциализма създава добра временна перспектива за служебна и обществена кариера.
Полицейските органи професионално и съвестно си свършват работата и десет месеца след подаването на заявлението с организационните документи на Кръжока, неговият Устав е утвърден от МВРНЗ на 1 октомври 1942 г. Въпреки това, негласното проучване на българските „приятели" на нацизма продължава още цели два месеца, без да даде някакви сведения за обществена активност или бурна кръжочна дейност10. Направената категорична заявка остава без последствия.
Причините за поредното организационно „абортиране" на нациоционалсоциализма в България могат да се търсят в няколко посоки. От една страна, е утвърдено мнението за слабото му проникване в либерално-демократичното и толерантно българско общество дори в условията на авторитарния монархически режим, който в годините на Втората световна война проявява тенденции за приближаване към тоталитарното управление. Този довод обаче не пречи на „приятелите" да поемат инициативата за създаване на своето сдружение почти година след като България се е ангажирала във войната под една или друга форма. Той има само най-общо въздействие. Очевидно по-нататъшно то обвързване с тази социално-философска система и породената от нея практика, към края на 1942 г. изглежда безперспективно и непривлекателно за разлика от декември 1941 г. За това едва ли способства вялата реторика на демократичната опозиция в XXV ОНС или „разгорялата се" въоръжена нелегална комунистическа съпротива. Не успяват да окажат мобилизиращо въздействие и апелите на проф. Александър Цанков и на Тодор Кожухаров за по-тясно обвързване с Германия. Причините са по-скоро външнополитически. Разгромът на нацистите при Москва, ходът на военните действия на Северноафриканския, Източния и Тихоокеанския театър показва на „приятелите", че националсоциализмът не е нито мечтаната панацея за всяка обществена болест, нито безотказен трамплин за обществена кариера.
БЕЛЕЖКИ
1. История на БКП. С, 1984, 386-444; Димитров, И. Буржоазната опозиция, 1939-1944,. С, 1969.
2. ЦДА, ф. 264к, оп. 2, а. е. 8397, л. 7 - Учредителен протокол; ДВ, № 77, 8 апр. 1931 и тълкувателните разпоредби: ДВ, № 87, 20 апр. 1938; № 149, 11 юли 1938.
3. Георгиев, В. Антимасонски прояви в буржоазния лагер, 1918-1934. - ИБИД, 36. 1986, 160-162; Колев, В. Националсоциалистическата българска работническа партяж. 1932-1934. - Във: Историкът - гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. С, 2001, 141-156.
4. Кунчев, X. Масоните без маска. С, 1937; Какво ни учат Мусолини и Хитлер? С. 1938; Сигнал на новото време. С. 1938; Хитлер и Мусолини говорят. С, 1938; Болшевизмът на теория и практика. С, 1939; Комунизмът без маска. С, 1939; Фашизмът е дело на пролетариата. С, 1939; Новият дух на фашистка Италия. С, 1940.
5. ЦДА, ф. 264к, оп. 2, а. е. 8397, л. 6 - заявление.
6. Пак там, л. 5.
7. Пак там, с. 6.
8. Пак там, л. 2.
9. Венедиков, И. Познайте ги по делата им. С, 1993, с. 98.
10. ЦДА, ф. 264к, оп. 2, а. е. 8397, л. 3-5.
ВСИЧКО ТОВА НЯМА ДА ВИ ГО КАЖАТ ПО ТЕЛЕВ...
Избрахме Председател/Президент и се запо...
21.02.2007 22:54
22.02.2007 09:01
22.02.2007 15:30
25.02.2007 02:59
Стопанската политика не е съвсем неуспешна, защото няко елементи като консолидацията в банковия сектор остават и след това, но са премахнати повечето държавни монополи върху производството на стоки от първа необходимост.
Това, което ги проваля е отдръпването на висшите военни след опитите за ограничаването на традиционните права на монарха. Те завиват към него и лесно го свалят със заплахата за нов преврат.
Определено има елементи от фашизма, но като че повечето са в стремежа да се приближат до кралската диктатура в Югославия, но без монарха. Има и кемалистки влияния.
25.02.2007 13:58
04.03.2007 08:31
08.03.2007 19:40
Нацистите са в Националсоциалистическата българска работническа партия от май 1932 г. на Хр. Кунчев, която след година се разцепва на 2 - партия на Хр. Кунчев и едноименна на Харалампи Тахов. Хитлер признава Хр. Кунчев, с който има стари контакти и това води до разпадане на по-голямата структура на Х. Тахов. Всичко това е забранено през юни 1934 г. Кръжокът от този постинг е просто несъществуваща структура, щом и полицията не я е засекла да прави нещо...
Има крайно десни и националистически организации, които взаимстват отделни елементи от фашизма и нацизма, но по същество не са такива. Наричат ги обикновено "патриотични сили" за разлика от подражателите. Тук са Българският народен съюз "Кубрат", Съюз Българска родна защита, Ратници за напредъка на българщината, двата съюза Отец Паисий, двата Съюза на българските национални легиони и други миниатюрни повече идейни групи като Млада България.
Май ги изброих всички. След 1934 г. е трудно да бъдат проследени, защото властите ту ги възприемат като политически организации и ги гонят, ту ги легализират като само националистически. Полицията ги следи, но нямат организационен живот и преса, и не отлагат достатъчно документация. Самите полицаи често бъркат младежите-легионери с ремсистите!
Съжалявам, че ще подразня falkner и sturmbolg, но е така!
09.03.2007 14:34
Първите две са строго фашистки, втората си е чисто националсоциалистическа. Ако искате мога да Ви го докажа? :)
Общото между тях е това, че не се опитват да копират сляпо фашизма и националсоциализма, а да му придадат български характер, съобразен с българските условия и мироглед.