Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2007 12:32 - КРАЯТ НА "ТУРСКОТО РОБСТВО" СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Автор: vkolev22 Категория: Технологии   
Прочетен: 21028 Коментари: 32 Гласове:
4

Последна промяна: 08.06.2009 16:05


Никой в Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.

Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на Българска територия.

(чл . 61 от Конституция на Бълг. княжество)

Когато на 24 март 1879 г. Учредителното събрание в Търново обсъжда и приема по принцип двете алинеи на чл. 61 от Търновската конституция, едва ли някой от 6ащите-учредители е изпитвал сериозно колебание както по съществото на регламентираната в него материя, така и по нейното практическо приложение в живота на Княжеството. Повече от столетие по-късно неговото тълкуване също изглежда неоспоримо в изследванията на професионалните български историци. Тяхната основна теза се състои в символното значение на неговия текст - от една страна като прокламация на ключов принцип, възприет от европейската либерална политическа мисъл, а от друга - като формална декларация на Третата българска държава по отношение на останалите под чужда власт българи в европейските вилаети на Османската империя. Взирането в документите на епохата, обаче, ясно показва, тяхното пълно съответствие с останалото на битово и фолклорно ниво понятие за "турско робство" в българското обществено съзнание.

Текстът на чл. 61 е оригинално творение на депутатите-учредители и не съществува в предварителните проекти на Търновската конституция - нито в някоя от двете първоначални редакции на запазения "Лукиянов проект", нито в поправения и допълнен "Петербургски проект", нито в преводния "Дринов проект". Неговите идейни основи се намират в Рапорта на комисията по основните начала на конституцията, който извежда като първи основен конституционен принцип, този на свободата. Инициатори на предложението са шестима анонимни засега народни представители, а докладчик и защитник е един от най-интелигентните и запознати със законодателство и конституционализъм български парламентаристи и държавници -Марко Балабанов. По същество текстът следва традиционните за времето си представи за етапност в европейския аболюционизъм, както възникват и се оформят в британското общество - забрана на търговията с роби (Аbolition of the Slave Trade Act от  25 март  1807 г,),  последвана от  обща забрана на робството (Slavery Abolition Act от 23 август 1833 г.)

Внасянето му предизвиква сравнително оживена дискусия, при която за пореден път се очертава съзнателно търсен идеен сблъсък между водачите на консерваторите и на крайните либерали. Петко Каравелов допуска включването единствено на забраната за робството и отхвърля забраната на търговията с роби като я разглежда като чисто съдебна процедура и я приравнява към системата на доживотните договори (близка до британските системи на аррrenticeship или indentured servitude, ликвидирани през 1838 г.) На сходна позиция е и Яков Геров от Варна, който намира включването на подобен текст за "нещо грозно", несполучливо мотивирайки се с конституционните текстове на съседните държави .

За разлика от тях, Петко Славейков и Андрей Стоянов подкрепят предложението на докладчика като добавят нови мотиви. Славейков набляга на фактическото положение в империята на падишаха, където робовладението съществува като може би отмираща, но все още съвсем действена практика. Той определено смята, че въпросът е актуален и съществуват определени среди, заинтересувани от възстановяване на робството в страната. Андрей Стоянов посочва като мотив не само търговията с хора, но и системата на наследственото робство.

Консерваторите твърдо поддържат частното предложение като М. Балабанов настоява, че "това трябва да се запиша с неизгладими букви в Конституцията". В критиката си срещу либералите, той се позовава и на четирите гръцки конституции, а Константин Стоилов добавя и международните забрани за търговия с роби. На конституционното постановление, те гледат като на действащо законодателство, което ще превърне въпроса от съдебен в административно-полицейски: "полицията е длъжна да освобождава, без да се отнася работата до съдилищата за такива същества, гдето и да са те". Учредителното събрание приема предложението и се солидаризира с М. Балабанов, който обобщава, че "ще бъде чест за нашата конституция, ако внесем в нея това запрещение".

   Дискусията поражда няколко основни въпроса. С оглед на нашата тема, ключовият от тях е доколко в края на 70-те години на XIX век робството съществува в империята на Османите и в българските земи. Известно е, че под натиска на Великобритания заключителният акт на Виенския конгрес от 1814-1815 г. и на конгреса от Верона през 1822-1823 г. декларират нравствено  осъждане на  търговията с  роби.  По примера на Великобритания от 1827 г. през 40-те години на XIX век с поредица двустранни споразумения тази търговия е приравнена към пиратството и подлежи на смъртно наказание.

Тези процеси протичат и в държавата на падишаха, но със значително по-забавено темпо. През 1830 г. след продължителен натиск от страна на британското посолство в Цариград, султанът издава ферман за освобождаване на робите-християни, неприели исляма, който намира ограничено приложение в практиката. През 1847 г. с нов ферман е забранена търговията с роби в Персийския залив и особено в Басра. Б началото на Кримската война за 1853-54 г, временно е забранен вносът на роби от грузински и черкезки произход .

От средата на 50-те години на XIX век британският натиск се насочва единствено към търговията с негри. През 1857 г, тя е забранена за цялата империя, като поради размирици в подкрепа на търговията, от забраната е изключен Хеджаз. През 1877 г, е подписана англо-египетска конвенция за забрана на търговията с роби, а на 25 януари 1880 г. -подобна англо-османска конвенция. Тя дава право на британските военни кораби да проверяват всички съмнителни плавателни съдове и на място да освобождават намерените в тях негри, като специално е отбелязано изключването на белите роби от тази забрана. Нова подобна англо-османска конвенция е подписана през 1885 г., а Берлинската конференция за Африка от с.г. превръща забраната за търговията с негри в международен ангажимент, който води до допълнителни англо-османски споразумения и до Брюкселската конференция от 1889-1890 г., за пръв път набелязала конкретни мерки.

   Набраната инерция води и до самостоятелни действия на Високата порта. В Наказателния закон от 1858 г. присъдите за отвличане в робство и за търговия с хора са сравнително леки, но в новата редакция от есента на 1867 г. те са засилени поради зачестилите подобни случаи. През 1864 г. е ограничена търговията с грузински и черкезки деца, през 1865 г. е забранено влизането на нови роби в Цариград, през 1867 г. е приета специална програма за освобождаване и оземляване на роби от земите на Руската империя, а през 1882 г. е проведен военен набор на мъже-роби от грузински и черкезки произход, което автоматично води до освобождаването им. На два пъти през 1867 и 1882 г. османското правителство обсъжда проблема с робството като не намира повод за окончателната му формална забрана. На същата позиция е и султан Абдул Хамид II, който лично зачертава пасажа за забрана на робството и на търговията с роби от речта си при възкачване на престола през 1876 г., подготвена от великия везир Мидхат паша. Тази  политика на внимателно и постепенно ограничаване води до поредица от вълнения както на робите, така и на робовладелците, което предизвиква заседание на британския кабинет през пролетта на 1872 г.

Дори и това бегло изброяване на основни вътрешни и международни актове на Османската империя по ограничаване и забрана на робството показва забележителната устойчивост на робовладението в нейните земи, включително българските. Тази представа получаваме както от британската дипломатическа документация от 70-те и 80-те години на 19 век, така и от пътешествениците по българските земи в навечерието на 0сво6ождението. Тя е многократно възпроизвеждана в европейската преса и в пропагандните брошури, но част от нея произхожда и от среди, които са неутрални и дори враждебни на българската политическа кауза.

Успоредно с традиционните за империята ключови фактори като политическата инерция, обществената съпротива срещу нововъведенията и вярата в божествената санкция на робството, непосредствено преди Освобождението се появяват и два нови, които пречат на неговото ликвидиране - преселението на черкезите в Османската империя от началото на 1860-те години и сътресенията около Източната криза и последвалата Руско-Турска война. По данни на Портата, в империята се преселват около 1 милион черкези, които водят със себе си около 150 000 роби, като двете основни европейски пристанища, служещи за врати на преселението са Варна и Кюстенджа.

Всичко това превръща робовладението по българските земи в жива практика непосредствено преди Освобождението, така добре описана от Феликс Каниц, който дори споменава за робско въстание на 18 август 1874 г. в Одрин, за чието потушаване е използвана редовната армия. По време на самата война практиката на отвличанията в робство е максимално разширена, за което говорят както български, така и чужди документи. Така например, след намесата на холандския вицеконсул във Варна са освободени 825 български жени и деца, готови за транспортиране към Цариград.

Реално съществуващата опасност от възстановяването на робството е схваната не само в българското княжество, но и в автономната област Източна Румелия, На 24 октомври 1880 г. специална комисия на Областното събрание под председателството на д-р Г. Янкулов разглежда "Законопроект за забранение на робството в Източна Румелия", внесен от 13 народни представители, сред които личат имената на д-р Георги Вълкович, д-р Г. Янкулов, Димитър Наумов, Петър Енчев, д-р Л. Дагоров, Петър Димитров, д-р Георги Хаканов, митрополит Панарет Пловдивски, Иван Салабашев, Константин х.Калчев и др. Комисията одобрява забраната на робството като го определя като "голямо петно на свободолюбивите начала, на които се основава нашето настоящо управление", очевидно разграничавайки го и дори противопоставяйки го на дотогава действалата османска практика. Търговията с роби е окачествена като „една от най-гнусните търговии".

Особено показателни са мотивите на законодателното предложение: "Тъй като се е узнало, че някои от бежанците мюсюлмани при завръщането си в областта, доведоха със себе си роби, тъй като е съмнително, че и в много други къщи съществуват роби и за да не би да се установи и в областта гнусната търговия с человечески същества..." Проектът е внесен на основание чл. 30 чл 100 на 0рганическия устав, които прокламират личната свобода на населението, забраняват гоненията , задържанията , затварянето и подчинението на ограничения в. свободата, освен в предвидените от законите случаи и форми.

Самият законопроект има елементарна структура от 3 члена. Той започва с обща забрана "завсегда" на робството по цялата територия на автономната област. Това включва притежаването, продаването, купуването и транспортирането на роби от двата пола. Нарушителите се глобяват от 1000 до 10 000 гроша (т.е. от 10 до 100 турски лири) в полза на роба, който веднага трябва да бъде освободен и със затвор от 1 до 6 месеца. При повторно провинение престъпникът се наказва освен с горната глоба и със затвор от 6 месеца до 2 години и лишаване от граждански права до 5 години. При трето нарушение, освен глобата, наказанието е "изпъждане" от областта, като при всички случаи робът се освобождава.

По тактически съображения, свързани със запазване на добрите отношения с Портата и с необходимостта от утвърждаване   на   всеки  областен  закон  от   султана, законопроектът не е обсъждан от Областното събрание. Упоритостта, с която същият въпрос е поставен в проекта за Наказателен закон на Източна Румелия, разработен от чешкия юрист Турн-Таксис през 1883 г. ясно показва продължаващите опасения от възраждането на практиката на робовладението в автономната област, каквато е картината в останалите непривилегировани нейни вилаети.

Успоредно със законовата забрана на робството в двете български държави, те се заемат и с практически действия по неговото ликвидиране. През 1881 г. видинският съд анулира сделка между двама румънци, която цели замяна на земя срещу цигани-земеделски роби, като съдията се позовава на конституционното постановление. Тази практика, макар и формално забранена в Румьния през 1864 г. от княз Йон Александру Куза, продължава своето съществуване в духа на традиционното описание на земеделското робство сред циганите и неговият неиндивидуален, а групов характер.

Друго направление в борбата с робството е изкупуването на българи, продадени за роби извън границите на страната. Отначало по-активна е частната инициатива, водена от хуманни подбуди. Още в края на август 1879 г, финансовият министър Григор Начович се обръща с обширен доклад до княз Александър, в който описва конкретен случай. Той определя броя на отвлечените и продадените българи само по време на Освободителната война на "повече от хиляда". Част от тях са откупени от цариградския жител Стефан Спанудис, ""избавител, надарен с извънредни християнски добродетели", който с риск за живота си успява да освободи и върне в родните им места повече от двеста души, "жертви на безчеловечни обичаи". Неговата дейност получава подкрепата на Българската община в Цариград и широк международен отзвук, който се оказва нож с две остриета. Опасявайки се за живота си, той заедно с брат си е принуден да напусне имперската столица и да емигрира в Княжеството. В отплата за неговата дейност българското правителство успява да му изплати еднократно сумата от 8000 франка - "слабо възнаграждение за загубите му". През февруари 1883 г, III ОНС отпуска още 10 000 лева на братя Спанудис за откупуването и освобождаването на общо 558 българи.

   След повторното установяване на Българската екзархия в Цариград през януари 1880 г., по традицията на всички християнски черкви, тя започва да играе основна роля в тази дейност. Отначало усилията са насочени към откупуването на български деца  от  Старозагорско,  отвлечени  в  района Балъкесир. След сериозни перипетии Министерството на външните работи и изповеданията чрез Екзархията и нейните местни органи успява да откупи отвлечените в Гюмюрджинско българи и през 1881 г. да ги върне в княжеството. По различни непреки сведения тези усилия продължават до края на XIX век и дори до първото десетилетие на XX век.

Възстановяването на Българската държава през 1879 г. води до окончателното ликвидиране на робството на нейната територия. То се оказва несъвместимо с господстващите в нея либерални и демократични идеи, сред които свободата и равноправието имат водещо място. Едновременно с това важна роля играе и желанието за тотално отричане на османското управление и за възприемане на максимално отдалечени от него форми на държавна организация и обществен живот. На този фон в империята на султаните робовладението продължава да съществува като жива практика до Младотурската революция през 1908 г, и като отмираща до началото на модерната Турска република.

В българското обществено съзнание понятието за "турско робство” не се свързва толкова с предпочитаните от професионалните историци дискусии за обществено-политическата или социално-икономическа система на 0сманската империя или с точния анализ на понятието "рая". По-силна роля играе фолклорният образ на "трите синджира роби", който българите наблюдават като реалност около себе си до самия край на враждебната им империя.




Гласувай:
4
0



1. krasi7 - !!!!!!!!!!
11.07.2007 12:53
Винаги е удоволствие да съм в твоите постинги. Винаги иам какво да науча.
Поздрав!
цитирай
2. karavelov - Поздрави за поста!Според мен &q...
11.07.2007 13:04
Поздрави за поста!Според мен "бащите на Конституцията" са били не по малко повлияни от идеите на Раковски,Левски и Ботев при включването на този текст в Конституцията!
цитирай
3. viovioi - :)
11.07.2007 14:23
да наистина като се замислих текста на този член звучи двуяко.В първата алинея е с по скоро запрещителен тон, а втората алинея е декларативна.И коментара по надолу съвпадна с моето разбиране, че това се е наложили за да се подсигури тази свобода и на всички българи и други человеци които стъпят на наша земя.Интересен чл.61.С две думи забранява робството в България и освобождава от робство всеки който се засели на наша територия.За мен лично турското робство не е фолклорен образ.Или като сега е модно - икономическо присъствие.В далечните времена 14-19 в, си е било пълен мрак, невежество и тирания.За какво икономическо присъствие, като всички знаем, че в зората на 19 в вече техническия прогрес в цивилизована Европа е бил в подем, както и духовното равитие на населението там.Значи : Европа в зората на 19 век вече има - технически подем,културенен и книжовен живот,тогава трябва бързо да ни светне на нас за какво присъствие говорим.За упадъчно,тиранично,профанизирано и нечистоплътно присъствие да, но за друго твърдо НЕ.Поздрави за поста)))
цитирай
4. mikii - Българин!
12.07.2007 04:14
Благодаря ти, че те има! Не си сам!
цитирай
5. strianakiev - Нима сега се чувстваме свободнии хора?
12.07.2007 16:18
През така нареченото робство българина е плащал 10% данъци а днес всеки пети ден от месеца българина работи за да си плаща данъците..Дали може да се говори изобщо за някаква свобода..Никога не сме били свободни и никога няма да бъдем..Казано простичко ние сме кукли на конци..
цитирай
6. vkolev22 - пиша за нещо по-различно
13.07.2007 11:10
Става дума, не за раята, а за истинско робство. Тези хора не плащат данъци, защото нямат собственост, а не притежават и себе си! Продават ги, купуват ги, разпореждат се с тях като с вещи и животни! Това е премахнала България, а в империята продължава още половин век!
цитирай
7. анонимен - Въпросният 61-ви член на Търнов...
14.07.2007 02:37
Въпросният 61-ви член на Търновската конституция ясно указва две неща- болезнената чувствителност на българите към робството, натрупана през вековете несвободно съществуване, и тяхната неподготвеност на свой ред да се превърнат в народ от господари. Очевидно в българското народно съзнание понятието господар се уеднаквява с представите за примитивно варварство, за което впрочем турците имат напълно съответстваща и "достойна" заслуга. Но както между германско господство над словенци, хървати, чехи и унгарци, и османско господство над българи, сърби и гърци има огромна разлика, така има не по-малка разлика между господар и господар. Единият гради университети, мостове, железници, болници и перфектно функциониращи държавни учреждения с цяла мрежа от неподкупно, лоялно, взискателно и образцово чиновничество, другият руши заварените мостове, църкви и училища, за да насади азиатска леност, корупция и нехайство. Единият е закърмен с представите за ред, дисциплина, порядъчност и добри обноски, другият чопли с пръст носа си, изследва любознателно находките в него преди да ги опита, и счита за образцови светски маниери оригването след хранене в съпровод с хомосексуалното изнасилване. А робството иначе е неизменен спътник на всяко едно общество, като е не по-малко разнолико по своята форма и съдържание от господството. Свободата....хм, това е просто една приятна, но безполезна утопия; абсолютната свобода е директен трен към ада. Нима днешните "свободнонаети от пазара на труда" работници не са икономически роби на своите финансови и спекулативни господари- работодатели???
цитирай
8. sveivanov - Interesno!
22.07.2007 11:46
Naistina interesno i argumentirano. Imate li publikacii za drug slabo izsledvan vupros - vremennoto rusko upravlenie v BG 1877 - 1879
цитирай
9. enjoy6 - благодаря,
23.07.2007 18:57
на мен ми беше ннтересено и полезено да се върна назад в историята, но не в онази подправенатар която често ни се представя заради угодата на някои,
Ще ми бъде интересно да прочета и други неща от блога ти.
Трябва да знаем от къде идваме, за да ни е ясно накъде сме се запътили???
цитирай
10. gabar4eto - Zdr
23.07.2007 22:02
Kakto si li4i tuk ima prstrastnost , nadqvam se 4e si dobre zapoznat sas stoeneto na Balgarite v Osmanskata imperiq i 4e nito edin drug narod ne e imal pravomo6tiqta kakvito sa imali Balgarite , sled podpisvaneto na Berlinskata konvenciq , mnogo qsno e pod4ertano 4e v zavladenite zemi na Bg ne e imalo targoviq s robi .namekva6 za vzemaneto na deca , no vsqka edna imperiq e poravila tova , taka 4e az ne iskam da bada razbran pogre6no ne sam pristrasten az sam ne po malko bg ot drugi tuka koito se opitvat da se pravqt na takiva no sa6evremeno -i sam malko pove4e rodoliubec ot drugi takiva ,no istoriqta pokazva drugo sega ima dostap do dokomenti koito bqha pazeni dalgo vreme v zabvenie , no tova ne e samo v bg tova e v celiqt svqt , kakto se razbra 4e ima o6te 8 evangeliqta pazeni ot Risko katoli4eskata carkva v dalboki zasekreteni tainici no i te izleznaha na bql svqt .Taka 4e istoriqta ima da ni podnasq o6te dosta ne6ta .Blagodarq
цитирай
11. lambo - Сега робството има други форми ...
28.09.2007 18:31
Да вземем циганите. Те не плащат нито лев данъци и осигуровки, но получават 2/3 от помощите и над 3/4 от майчинствата и детските ,,, Какво е това ?
Ами ... ДАНЪЧНО РОБСТВО

Да вземем банките и другите кредитори. Те прибират доста солени лихви, далеч по високи от средно-европейските. Какво е това ?
Ами - ЛИХВАРСКО РОБСТВО

Да вземем рекетьорите и другите мутри. Всеки бизнесмен трябва да и плаща за да го "защищават"
Какво е това?
Ами ... БАНДИТСКО РОБСТВО

Да вземем държавата. Цял живот съдира по две ризи от легално работещите. Щяла да ги осигури с пенсии. Да но пенсионната възраст и продължителноста на живот на мъжете в BG е почти еднаква.
Какво е това ?
Ами ... ДЪРЖАВНО РОБСТВО

Няма да продължавам. С други думи робството никога не е спирало, само е приемало различни по-елегантни форми

Но в действителност ...
" И ДВАМАТА ...
ТОЗИ НА КОГОТО Е НАДЯНАТ НАШИЙНИКА,
И ТОЗИ КОЙТО ДЪРЖИ КРАЯТ НА ВЪЖЕТО,
СА ЕДНАКВО НЕ-СВОБОДНИ"

Радвам се че открих един изкл. ерудиран автор
цитирай
12. strianakiev - Нима не следва да направим извода...
28.09.2007 18:36
Ако искаш да си свободен то стани циганин...
цитирай
13. drona - Благодаря ти за поста!
04.10.2007 10:08
...
цитирай
14. raraavis - :)
08.10.2007 01:53
Отличен постинг!
цитирай
15. norass - !!!
16.10.2007 23:20
Колко истини.......
цитирай
16. evrazol - Интересно
23.10.2007 18:54
Интересно! В колко ли конституции от 19 век има сходен текст
цитирай
17. slancho - а какво е мнението ви по въпроса-има ...
27.10.2007 14:32
а какво е мнението ви по въпроса-има ли предпоставки някога в България,политическият елит да надскочи своето късогледство и да върне възрожденския дух в името на оцеляването на нацията
цитирай
18. strianakiev - Струва ми се, че политическите елити..
27.10.2007 17:50
Нямат никаква перспектива по целия свят...те ежедневно доказват, че не са способни да решават възникващите проблеми и само консумират създаденото от човечеството без да допринасят с нещо за решаване на глобалните и регионални проблеми. Тяхното късогледство идва от факта, че те не познават движещите сили на това, което се случва в света. А що се отнася до нациите то колкото и да ми е неприятно трябва да призная, че те вече не съществуват в Европа.
цитирай
19. vkolev22 - за съжаление,
28.10.2007 02:03
и аз мисля така. Може би след сериозно сътресение, ако обществото и държавата оцелеят....
цитирай
20. slancho - за съжаление очаквах този отгов...
30.10.2007 20:31
за съжаление очаквах този отговор
и най-вече че не са наясно в глобален мащаб какво става,но това не им пречи да мислят за собственото си благополучие и да не са готови и дозрели за националната кауза
няма нищо лошо да падат граници,но не и да се губи национална самобитност и самочувствие което от турското робство насам може би само по време на военните ни победи сме имали и то за кратко
цитирай
21. svetlinka - Браво за постинга!
07.12.2007 18:28
И съм съгласна с мнението изразено в постинг 8
цитирай
22. zaw12929 - Пишете по вече много по вече от ЧУДЕСНО!!!
27.12.2007 15:51
Здравейте, Пожелавам
Незабравимо посрещане на Новата 2008 Година.Нека късмета бъде с Вас, усмивката и да не слиза от лицето Ви, любовта да грее в сърцето Ви и здраве озари деня Ви.
Сърдечни пожелание от
zaw12929@abv.bg
цитирай
23. fenor - Приеми Благодарност...
12.02.2008 21:27
За изчерпателните подробности по мотивите и проблемите свързани с тоя член от Търновската Конституция. Знаех че има такъв текст, ала никога не съм се задълбочавал в причините които са го породили. Представата ми беше че този текст е израз на почит към идеите на Българската национална революция и по-специално на Левски, който изразява подобни възгледи.
цитирай
24. slancho - kakvaa e tazi manipulacia s kosovo i ...
17.02.2008 22:43
kakva e tazi manipulacia s kosovo i kak mislite triabva da reagira bulgaria
цитирай
25. krassko - Браво, чест и хвала !
28.02.2008 10:15
За снимчицата, много ме изкефи.
Но тези хаирсъзи какво чакат?
Веднага на плакат да я направят!
Във всяко кметство и министерство
да се сложи на вратата !!!
А в земеделието по три
отпред, отзад и на стената!!!
И хонорар за автора да има,
да плащат там, да се не стискат!
цитирай
26. cecobob - БЕШЕ ЧУДЕСНО !
13.03.2008 22:39
Поздрави за поста.
цитирай
27. feq - Поздравления и от мен,
16.03.2008 23:16
продължавайте да пишете!
цитирай
28. ulian - Какво е вашето мнение за т.н. "ендогенна психоза ІІ - ІІІ в.
10.04.2008 09:03
Цитат: "Этот ужас порой случается в истории с отдельными народами и целыми цивилизациями. Так вымерли античные эллины, среди которых в первые века нашей эры начался необъяснимый демографический кризис. Люди не хотели жить, не хотели продолжать свой род. Редкие семьи, если и создавались, часто не имели детей. Рождавшиеся дети умирали от отсутствия родительской заботы. Аборты стали повсеместным явлением. Царило засилье самых мрачных оккультных и гностических систем, характеризующихся ненавистью к жизни. Самоубийства стали одной из основных причин смертности населения. Это сознательное вымирание народа получило в науке название «эндогенный психоз II–III веков» – массовой патологии психики и утраты смысла дальнейшего существования"
1. Наистина ли има такова явление?
2. Каокво е Вашето професионално мнение за него?
Юлиан Митев.
цитирай
29. vkolev22 - да,
10.04.2008 19:57
чел съм малко за това и не съм достатъчно информиран. Съвсем не е изключено, обаче!
цитирай
30. osaka - Браво!
18.04.2008 12:58
Поздрави!
цитирай
31. optimum2 - Чудесно написано
14.05.2008 21:50
Има какво да се научи...
Поздрави!
цитирай
32. haralanov - Мдаа...
01.09.2017 23:26
Забележете ! Обикновенно русофилистиците и комуноидите са отявлени защитници на робското минало. Ако искаш да видиш истнското лице на някой ”антикомунист” просто го попитай дали е имало турско робство.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vkolev22
Категория: История
Прочетен: 342803
Постинги: 28
Коментари: 194
Гласове: 7963
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031